Предсрочни избори? Кога, къде, кой и как?

Предсрочни парламентарни избори, привидно изглеждат неизбежни или поне такова усещане се насажда от многобройните скандали най-вече вътре в управляващата коалиция. Което се подкрепя от няколко протеста, не всички от които партийно обвързани. Въпреки това, ако действително желае – което е голямата въпросителна – да изкара пълен мандат, правителството на ГЕРБ и Обединените патриоти може да го направи.

През 2019 година вече има две сигурни електорални преброявания – изборите за европарламент през пролетта и местните през есента. Нека да разгледаме какви са хоризонтите за евентуални предсрочни избори и кои са лицата замесени в тях.

Парламентарните сили

ГЕРБ като най-голяма политическа сила в момента, а и според социологическите проучвания (все още) водеща е единствената политическа сила, която има полза от бързи, предсрочни парламентарни избори. Това се обуславя от факта, че те започват кампания от половин милион сигурни избиратели и от сравнително добрата партийна структура. В никакъв случай не бива да се подценява и безумно раздутата държавна администрация, която е обгрижвана и почти сигурно ще гласува за тях. Борисов държи и друг коз – че на практика той решава, кога ще има предсрочни избори (ако въобще има такива). Като единствената партия в постоянна изборна готовност за ГЕРБ би бил най-добър вариант предсрочните избори да са веднага, тъй като това почти сигурно ги оставя преди преките им конкуренти от БСП, а никоя друга партия не би успяла да премине в изборен режим толкова бързо.  Допълнителен бонус е, че няколко известни и спрягани за влизане в партийната политика субекта няма да имат време да направят политическа заявка.

БСП се движи на една ръка разстояние от ГЕРБ постоянно, дори имаше очаквания да бъде първа политическа сила на последните избори. За негативния им развой могат да благодарят почти ексклузивно на Крум Зарков и Корнелия Нинова, които се шегуваха с „изтезаване на дядовци“ десетина дни преди изборите в национален ефир. От друга страна БСП е раздирана от вътрешни конфликти по две линии – едната на ниво вътрешни бизнес елити, друга на идеологическо ниво по лагерите, които условно можем да определим като Нинова (националсоциалистическо крило) – Станишев (модерно либерално ляво). Корнелия Нинова осъзнава, че една загуба на избори (каквито и да са те) най-вероятно ще означава и падането ѝ от поста. От там е породено и нейното желание за предсрочни парламентарни избори преди евровота. Вторият традиционно ще е лошо представяне за БСП, чиито избиратели са апатични на избори за евродепутати. На евентуални предсрочни парламентарни избори, БСП няма да е първа политическа сила, но поне ще има значителен резултат – ако те са след евровота е напълно възможно вътрешната им борба да е разделила твърде много избирателите им.

Обединените патриоти също имат някаква полза от бързи предсрочни избори – преди да спрат да бъдат толкова обединени. Макар социологическият тренд за тях да е негативен възможността за вътрешен разпад вече не е илюзорна след като Волен Сидеров от АТАКА не се ограничава само със задочния си конфликт с Валери Симеонов (НФСБ), ами вече открито напада и Красимир Каракачанов от ВМРО. От друга страна при едно силно представяне на евроизборите – напълно възможно с оглед на силната фигура Джамбазки, който ще е водач на листата им е възможно потушаване на скандалите и надграждане. Ако предположим, че не се изпокарат при реденето на листите и не се явят с отделни кандидати, което би било пагубно за тях.

ДПС, въпреки по-скоро пантомимичните разногласия между бизнес и политическите центрове в партията ще вземат колкото им трябва, когато им трябва, на каквито и да е избори. Други въпроси?

Воля или както е по-известна „Веселин Марешки“ няма как да влезе самостоятелно в парламента. Там ще се търсят партньори – или в лицето на латентните към момента партии като тази на Ковачки, партия на Бареков и/или в някакви отломки при евентуален разпад на Обединените патриоти. PR акцията с  Льо Пен през изминалите дни показва, че Марешки не се е отказал от политиката и все още иска да има роля в нея.

Извънпарламентарната опозиция

Демократична България (Да, България + ДСБ + Зелените). Към момента дори изследванията правени от „техните агенции“ и ексклузивно провеждани в района на Бизнес Парк – Младост не могат да им отредят преминаване на 4%. Изграждането на имидж или консолидирането на структури все още не факт. Въпреки огромния шум за предсрочни избори от тяхна страна, би било пагубно за тях да има такива преди евровота. Единствената им алтернатива е да играят ва банк на изборите за европарламент и да вложат целия си ресурс в тях. Това включва излъчването на сравнително силен и разпознаваем кандидат като Светослав Малинов на първо място в листите, който би могъл да докара и подкрепа извън тесния сектантски кръг, за разлика от друга спрягана фигура – тази на Стефан Тафров, който не би могъл да разгърне дори потенциала на самата коалиция. От друга страна евентуален неуспех на евровота почти сигурно означава преосмисляне на коалицията и дори падането на ген. Атанасов в ДСБ.

СДС – клето, клето СДС – освободиха се от публично негативната личност на Лукарски, за сметка на което избраха за председател Румен Христов – политик от европейски ранг. Като под европейски ранг се има предвид пасивен наблюдател, неспособен да взима решения, да задава курс или каквито и да е решителни действия. Програмната декларация, която изплюха на последната си конференция казва….абсолютно нищо. Крахът за старото синьо ще бъде огромен и най-вероятно дори пагубен. Но нищо ценно няма да бъде загубено – СДС сами избраха пътя си на страхлива и неспособна да надмогне конюнктурните си вътрешни борбички и да бъде действително партия а не просто придатък, който да се чуди към кого да се закачи. Най-вероятния сценарии при тях е от нерешителност накрая да се явят сами на избори и от два стола да паднат на земята.

Възраждане – ако ОП са „патриотите на ГЕРБ“, то Възраждане са „патриотите на БСП“, които са използвани като тяхно прокси, видно от последните протести. Въпреки изненадващо високия резултат на последните избори очаквания са да няма значително надграждане.

Партии от рода на БЗНС, ДБГ, АБВ, Движение21 и т.н. ще са придатък, най-вероятно в последния момент към….където успеят да се уредят.

Новите играчи

Сега вече стигаме и до интересната част – няколко имена спрягани за следващите „месии“:

Румен Радев – никога не е имало съмнения, че единствената (вече) разпознаваема и ползваща се с широка подкрепа фигура, която успя да издигне БСП за последните десет години няма да се задоволи с президентския пост. Най-вероятно, обаче, Радев ще пропусне електоралните турове през следващата година, независимо дали с или без предсрочни, парламентарни избори поради несъвместимост с поста си и ще се задоволи само да критикува отстрани и да трупа дивиденти, които да „осребри“ в бъдеще. Потенциалът, който има към момента дори подсказва за собствена формация, която да не носи негативите на БСП. Нещо като отношението между Бойко Борисов и НДСВ преди време. Предстои да видим дали дългият президентски мандат няма да похаби популярността му.

Мая Манолова – не е тайна искрената омраза между Мая Манолова и Корнелия Нинова, нито че това рано или късно ще доведе до интересно развитие вляво от центъра. Подкрепата към Мая Манолова като рейтинг предполага едно от две неща – или да оглави БСП след евентуален провал на Нинова на каквито и да е избори или да създаде собствен проект. Самостоятелно или заедно със…

Слави Трифонов – шоуменът, който е спряган за влизане в политиката от поне десет години. Единствената причина, поради която не го направи активно последните години са тъжни, но прозаични – чисто физическото му състояние. А една партия, която той няма възможност да поведе лично е обречена на крах, поради липсата на разпознаваемо лице. Поради тази причина една евентуална „коалиция“ с Мая Манолова би била „перфектната буря“. Разбира се, рейтингите не са изборни резултати, а граденето на партии е дълъг процес – процес за който е нужно време, което нямат, ако има предсрочни избори преди или по време на евровота. Най-вероятната игра ще е с единични кандидати без сериозна политическа заявка преди местните избори.

Като обобщение можем да заключим, че единствените, които имат реален интерес и дивидент от предсрочни парламентарни избори скоро – т.е. преди евровота са….ГЕРБ. От друга страна може да е въпрос на егото на Борисов, най-накрая да довърши един мандат. За всички други евроизборите се явяват съдбоносни за по-нататъшното развитие, но и сравнително безболезнен начин да проверят доколко са готови за истинската битка.

В Топновини

Previous

Next

Leave a Reply

%d bloggers like this: