Пазете се от даровете на Макрон

Миналият месец френският президент Емануел Макрон публикува манифест „За европейско обновление“ на всички официални езици в ЕС (със съмнително качество на превода). В него той се опитва да изложи визията си за развитие на Европа и по-конкретно на Европейския съюз във всички сфери на обществено-политическия живот.

Под лъскавите лозунги за „защита на свободата“, „гарантиране сигурността“ и „преоткриване на духа на прогреса“ се крият предложения, които рядко помагат за тях – а често дори им противоречат.

Но нека започнем с позитивното в документа – те са предимно в областта на сигурността като Европейски съвет за вътрешна сигурност, договор за отбрана, обща гранична сигурност. Те са безспорно належащи, макар осъзнаването, че Европа трябва да даде своя дан за сигурността на…Европа да е безкрайно закъсняло.

Предложенията за сътрудничество с Африка също могат да се разглеждат като положителни, тъй като развитието на този континент е от първостепенна важност за Европа – и най-вече за това Европа да остане Европа. Дефиницията как това да стане, обаче, е неясна, а досегашните политики на Франция за бившите ѝ колониални владения не могат да бъдат определени като безспорен успех.
Още от същата политическа хомеопатия

В манифеста се говори за „европейски протекционизъм“ с който да бъде отговорено на американския. Протекционизмът е сложна тема – със сигурност под някаква форма Европейският съюз има необходимост от такъв. Спорно обаче е, дали точно американският протекционизъм е най-голямата заплаха, а не примерно Китай и държавите от Източна Азия. Те благодарение на сравнително ниския си стандарт на живот и съответно евтина работна ръка привличат все повече от индустриите на Стария свят.

Лошото в случая е, че протекционизмът във визията на Макрон е съчетан с въвеждане на все повече регулации за вътрешноевропейския бизнес. Подобни регулации ще задълбочат един основен проблем – можете сами да прецените колко технологични гиганта се родиха в САЩ и колко в Европа. Дори не говорим за най-големите – Google, Amazon, Microsoft, Facebook, Apple, а за успешни старт-ъпи.

Особено често регулациите са в духа на сляпо следване на мантри срещу универсалното оправдание за въвеждането им през последните години – „борба с климатичните промени“. Последните извън чисто научните теории се превърнаха в успешен бизнес за трилиони, средство за шантаж и могъщ политически инструмент за демагогия.
Популисти преследват популисти

Като стана дума за демагогия, нека разгледаме и т.нар. „социални мерки“ на Емануел Макрон. Идеята за „европейска минимална работна заплата“ т.е. стремеж към еднакво заплащане навсякъде на континента звучи прекрасно на теория. На теория. Защото, когато се сблъскаме с практиката на различното икономическо развитие, към момента на икономиките на страните-членки на ЕС ще видим, че това би довело до икономически колапс на някои от тях.

Интерпретацията на идеите на Макрон по съвсем грешен начин в национален контекст вече се използва широко в държавите-членки на ЕС. В България – най-вече от БСП, които веднага призоваха да се стигне до въвеждането не само на минимална европейска заплата, но и пенсия. Самият факт, че разбирането на манифеста на френския президент, може да бъде погрешно предадено и с широко поле за демагогия е достатъчно притеснителен. Разбира се, дори партията, довела България до няколко фалита трябва да разбира, че такива идеи от днес за утре биха били пагубни и за без това крехката икономическа стабилност на континента.

Извън дебата дали въобще минималната заплата във всичките ѝ форми е положителен или отрицателен инструмент подобна идея са само голи думи, които няма как да се реализират на практика. Тоест дефиницията на „популизъм“, който твърде често „страхува“ точно политици от типа на Макрон.

Пътят към Ада е постлан с добри намерения

Дотук мерките от „плана Макрон“ можеха да се категоризират в „добри“ или „лоши“, „възможни“ и „невъзможни“. Има и такива, които са откровено зловещи – като например „Европейска агенция за защита на демокрацията“, която да се бори срещу „манипулациите“ и „речта на омразата“

Парадоксалното на последните години е, че именно „защитниците на свободата“ предлагат мерки, които са срещу…свободата, а най-големите „демократи“ предлагат най-антидемократичните мерки. „Европейска агенция за защита на демокрацията“, не се съмнявайте само ще официализира това, което се опитва да бъде постигнато в момента – чрез директиви като регулацията на съдържанието в Интернет, чрез политически натиск върху корпорации като Фейсбук, чрез измисляне на термини като „реч на омразата“. Какво се официализира? Министерство на истината, разбира се – шепа бюрократи, които ви казват какво е вярно и какво не – „Войната е мир. Свободата е робство. Невежеството е сила.“.

Защо този манифест беше важен?

В крайна сметка, новата визия на Макрон не е нито нова, нито визия, а още по-малко ренесанс – а просто много повече от същото, което имаме и момента. Това, което имаме като ЕС без никакво съмнение има нужда от реформа – тук можем да се съгласим с Макрон, просто не с неговите методи.

Ако има нещо, което без съмнение е положително в манифеста на френския президент, то е че повдига дебат по важните теми – теми, които ще са в окото на бурята – не само на предстоящите евроизбори, а вероятно и навсякъде в политическия свят през следващата декада.

За izbori.bg

Previous

Next

Leave a Reply

%d bloggers like this: