И настъпи тишина

В петък вечер Валери Симеонов подаде оставка като вицепремиер на Републиката, след 26 дни протести на майките на деца с увреждания. Въпросните протести не започнаха срещу него, но той имаше неблагоразумието да се намеси по темата, като слон в стъкларски магазин.

Без никакво съмнение протестите на майките под надслов „Системата ни убива“ бяха легитимен изразител на огромни и наболели проблеми – в България е трудно да си родител, а дори не мога да си представя какво е да си родител на дете, изискващо специални грижи.

Това, че и за тези митинги се опитаха да се присламчат разнообразни политически субекти – от телевизионни шоумени, през социални партии, та чак до сектите на жълтопаветниците и дежурните йолоденевисти, също не трябва да ни учудва. Това по-скоро работи срещу каузата на протестиращите, но по тази тема – друг път.

Да се върнем на Валери Симеонов – може би най-активният вицепремиер последните управления. За негово съжаление активен и в добра и лоша светлина. Извън повода за оставката му, той стана известен най-вече с две неща – Велика Българска Стена или иначе казано – телената мрежа на границата, както и шумните си акции срещу шума. Ако се върнем малко по-назад и със загубата поне на един процент от изборния резултат на Обединените Патриоти, след бутането на баби по границата.

Всички тези отрицателни явления, явно натежаха повече от няколкото полезни функции, които той имаше. Те се изразяваха в борбата му (привидна или не) с някои известни бизнесмени, получили държавни активи, борбата му срещу хазарта и тази срещу екорекета. Всичко това, със съмнителен успех.

Към този час, все още не е известно кой ще замени Валери Симеонов като вицепремиер, но този избор трябва да бъде изключително внимателен – със сигурност той ще определи дълголетието на това правителство – което може много по-лесно да бъде бутнато отвътре, отколкото от протести.

Самите протести на майките, ще продължат докато не бъде гласувана оставката, което е логично. Ако продължат в същия формат, след като вече бяха приети частично исканията им и след като техният антихрист подаде оставка продължаването им след това би ги превърнало във фарс и действително превземане от политически интереси.

Първите реакции след оставката не бяха неочаквани – БСП и ДПС заявиха, че е закъсняла, Волен Сидеров беше в обичайното си настроение под надслов „най-добре да няма нищо“ искайки оставката на Каракачанов. Последният, тъкмо излязъл от болница нищо чудно да се върне обратно, ако е необходимо още веднъж да балансира между глупостите на партньорите си. Борисов, успя да вмъкне между участия при Хекимян и Трифонов, да не го занимават, защото не иска да се бърка на патриотите. Цветанов се опита едновременно да си измие ръцете (и тези на правителството) и да не закачи твърде много единствения си ясно изразен проевропейски и проатлантически съюзник в ОП.

Както обикновено най-забавни бяха реакциите в т.нар. ДЕМОКРАТИЧНАОБЩНОСТ, която се опита едновременно да обясни няколко напълно противоречащи си тези:

1.       Протестът не беше политически подкрепен!  (В самия си генезис вярно)

2.       Огромна победа за ДЕМОКРАТИЧНАТАОБЩНОСТ (Която се опитва да си припише заслуги за протест, който не бил политически подкрепен)

3.       Симеонов го свалиха ДПС и r0snacite!

4.       НИЕ СВАЛИХМЕ ВАЛЕРИ, ГЛЕДАЙТЕ КАКВО ВИ ЧАКА, ВСИЧКИ СЛУГИ НА РУСИЯ! (?!)

Но нека нямаме твърде големи претенции към техния полет на мисълта – там е ясно, че ще се използва която версия трябва пред когото трябва.

Какво ще означава това за бъдещето на патриотите и правителството и Валери?

За Валери Симеонов е ясно – той става депутат за сметка Миглена Александрова от АТАКА, с което, иронично, всъщност засилва влиянието си в Обединените патриоти.

За правителството, както вече споменахме е изключително важен изборът на новия вицепремиер, което е „make it or break it“ момент. Усещането, че предсрочни избори ще има през следващата година се засилва, но от какви позиции ще стартират партиите, кога са възможните дати – ще говорим утре.

Ако можем да изведем някаква тънка червена линия от сагата с оставката на Валери Симеонов е, че България все повече се приближава до действителна европейска държава – в която е важно не само какво казваш, но и как го казваш. Нетърпимостта към наглостта в политиката е положителна – и търсенето на отговорност за нея е задължение на гражданите.

А дали са били прави в този конкретен случай – ще разберем на изборите. Така работи демокрацията.

В Топновини

Previous

Next

Leave a Reply

%d bloggers like this: