Deus ex machina

Живеем в социален експеримент, провеждан на далеч по-високо ниво от симпатичното хрумване на Тотев с чеверметата в европейската столица на културата.

Живеем в експеримента, при който „децата“ –  да се разбира парламентарната група на ПП ГЕРБ си пише закончета, поправчици и други подобни законотворни и въобще държавнически дела. След това гореспоменатите се пускат в медийното пространство и се чака реакцията.

И се наблюдава – кой ще се възпротиви. Ако това са само БСП или изпълняващият длъжността президент всичко е наред и минава по каналния ред. В случай, обаче, че съпротивата идва от настоящи коалиционни партньори (като например Истанбулската конвенция и ВМРО) или бивши (а и бъдещи, както се очертава) коалиционни партньори като Демократичната общност – не.

Стига съпротивата да бъде достатъчно силна и гръмогласна, Бойко Борисов влиза в най-любимата си роля на Рицарят на бял кон, Спасителят, Deus ex machina-та, слязъл на земята за да нахока подопечните си – строго, но бащински, като най-можещ и най-разсъдлив от цялата Република. И да им „оправи бакиите“ за пред народа.

Чарът на подобно поведение се котира високо сред народонаселението – все още, макар първите признаци на износване да са факт. Още по-големи проблеми това създава – в дългосрочен план в собствената му партия, която за пореден път е оставена в ролята на селския идиот или на героите от този виц:

Чапаев си води дневник:

Ден първи: Изгонихме белите от гората.

Ден втори: Дойдоха белите и ни изгониха от гората.

Ден трети: Върнахме се и пак изгонихме белите от гората.

Ден четвърти: Дойде горският и ни изгони всичките.

Още по-интересно е, че това поведение е прието от абсолютно всички – за всичко опозицията търси решение или вина лично в Борисов – което е още един ужасен резултат от неговото лично цезаропапистко поведение.

А както видяхме и в едни интервюта прие един водещ по bTV – народът няма никаква представа какво е разделение на властите и коя власт и институция с какво се занимава.

Това е и причината ГЕРБ да не може да излъчи никакви кадри извън светата двоица на Борисов и Цветанов. За някой друг сещате ли се? Защото освен Томислав Дончев, Тома Биков (който дори не е член на партията) и Данаил Кирилов (тук следва и въпросът дали за него се сещате с добро) – други май няма.

Причината тази партия да не може да излъчи никого е, че привлича само хора, които са доволни да живеят в сянката на Борисов и да бъдат правени да изглеждат като глупаци, всеки път когато последният клекне на стотина човека, събрали се да крещят под прозорците в защитата на блатния червей – например.

Това може и да пази лелеяната му стабилност, но не произвежда политика.

Иначе в случая намесата му е за добро – точно заради това е много по-важно сега да си кажем тези неща.

Оригинална публикация

Снимка: Офнюз

Previous

Next

%d bloggers like this: